Анфийлд

АНФИЙЛД, Ливърпул
Капацитет: 45 362 зрители
Открит: 1884 година
Размери: 101 х 68 метра

Анфийлд (Anfield ) е футболен стадион, разположен в Ливърпул, Англия. Стадионът е издигнат през 1884г. и първоначално е дом на футболен клуб Евертън (Everton F.C.), до тяхното преместване през 1892 г. От тогава теренът е стопанисван от отбора на Ливърпул.

Открит през 1884 г., стадионът е собственост на Джон Орел (John Orrell) и неговият съдружник Джон Холдинг (John Houlding). В самото начало Орел решава да даде терена под наем на Евертън, като първият им мач се провежда на 28 септември 1884 г. срещу отбора на Ърлстоун (Earlstown). Срещата завършва 5:0 за домакините.

Малко след това, капацитетът на стадиона е увеличен с 8 000 места и Холдинг откупува терена от съдружника си Орел. Холдинг решава да увеличи годишния наем, но Евертън категорично отказват да се съгласят и не след дълго се местят на Гудисън Парк (Goodison Park).

Холдинг решава да си създаде собствен футболен клуб , който да стопанисва стадиона. Така се появяват Ливърпул, който изиграва първия си мач на Анфийлд на 1 септември 1892 г. срещу Ротердам Таун (Rotherham Town) и ги побеждават със 7:0.

През 1895 г. към стадиона е построена още една трибуна с капацитет от 3 000 места. След като Ливърпул печели втората си титла в Премиършип, през 1906 г. е построена и още трибуна, която местен репортер кръщава Спайън Коп (Spion Kop), заради известен хълм в Южна Африка, на който по време на Бурските Войни са загинали стотици хиляди английски мъже от Ливърпул.

През 1928 г. трибуната е реконструирана и местата са увеличени на 30 000. Тя си остава и най-голямата трибуна в Англия по това време. На 30 октомври 1957 г. са включени първите прожектори на стадиона – за мач срещу Евертън, в чест на 75-годишнината от създаването на Ливърпул.

През 1963 г. седалките на старата трибуна Кемлин Роуд (Kemlyn Road) са подменени изцяло, а самата тя е прекръстена на Сенчънари Стенд (Centenary Stand). Две години по- късно е възобновена главната трибуна, както и осветлението.

През 1982 г. са издигнати така наречените порти на Шанкли (Shankly gates), в чест на бившия мениджър Бил Шанкли (Bill Shankly). Неговата вдовица отключва вратите за пръв път на 26 август 1982 г. До самите врати има надпис с думите “Никога няма да вървиш сам”, които са текст от химна на Ливърпул, който феновете пеят.

Собствениците на стадиона имат планове за разширяването му, но са възпрепятствани от местните жители, които са предимно възрастни жени, отказващи да се преместят. Не след дълго всички са склонени и строителните дейности започват. Две години по-късно обаче е обявен закон, с който се задължават всички стадиони в страната да са само със седящи места.

На 4 декември 1997 г. пред стадиона е издигната двуметрова бронзова статуя на Бил Шанкли, застанал в позната поза, която изразява как Шанкли приема аплодисментите от феновете на Ливърпул, а на врата му е вързано шалче на отбора. До статуята се извисява паметник в чест на 96-мата фенове на Ливърпул, загинали при Трагедията Хилсбороу (Hillsborough disaster), случила се през 1989 г. В центъра на мемориала е запален огън, символизиращ това, че загиналите там никога няма да бъдат забравени.

През 1998 г. са добавени по още два реда на трибуните, но с тяхното откриване започват и много проблеми. Още в началото на сезон 1999/2000 новите места имат нужда от укрепяване, а феновете се оплакват, че трибуните се клатят.

Самият терен е заобиколен от 4-те големи трибуни – Анфийлд Роуд (Anfield Road), Сенчънари Стенд (Centenary Stand), Спайън Коп (Spion Kop) и Мейн Стенд (Main Stand), като всяка от тях е покрита. Входът в самата сграда се извършва с помощта на смарт карти, вместо остарялата въртележка. Тази система влиза в употреба през 2005 г.

Трибуната Сенчънари Стенд побира 11 762 места, за разлика от Спайън Коп, която може да събере общо 30 000 зрители, въпреки слагането на покрив през 1928 г.

Интересно на стадиона е табелката с надпис “ТОВА Е АНФИЙЛД”, която е закачена над стълбите, слизащи към съблекалните на играчите. Има традиция, при излизането си всеки футболист да докосва надписа, защото той носи късмет.

Размерите на игрището са 101 на 68 м, което е спазено с изискванията на Футболната Асоциация.

През 2006 г. отборът на Ливърпул получава разрешение от ръководството за построяване на стадион, недалеч от Анфийлд. Строежът му трябва да започне през пролетта на 2008 г., а на откриването му през 2011 г. да е с капацитет от 71 000 места.

Веднага след откриването на новия стадион, Анфийлд ще бъде разрушен и ще е само част от бъдещия комплекс Анфийлд Плаза, който ще притежава хотел, ресторант и офиси. Засега стадионът е оценен с 4 звезди УЕФА. На него са се провеждали много важни мачове от различни клубни и национални турнири. Първият международен мач, играл се на терена е през 1889 г. между Англия и Исландия.

Сред рекордите на Анфийлд е и този за посещаемост за един сезон, а именно общо 1 328 482 през сезон 2000/02, когато Ливърпул печелят ФА Къп, Купата на Лигата и Купата на УЕФА. Тогава Анфийлд е бил домакин на общо 85 мача на Ливърпул.

Advertisements

Стадион Местая

Стадион ”Местайя” е официалния терен на футболен клуб Валенсия. Разположен е във Валенсия, Испания. Прочут е със стръмните си тераси, поради което изглежда опасен.

Стадионът е открит на 20 май 1923 г. с приятелски мач между Валенсия и Леванте. С това се слага началото на нова ера, която загърбва стария терен на отбора – “Algiros”.

През 1925 г. ”Местайя” е стадионът, на който се провежда първия официален мач на испанския национален отбор. Избран е и за дебюта на Испания на Световното първенство през 1982 г. Освен това стадионът е бил домакин на няколко финала в европейските клубни турнири.

С преместването си на ”Местайя”, отборът на Валенсия започва да разкрива потенциала си. Това кара ръководството на отбора да увеличи капацитета на стадиона, който първоначално възлиза на 17 000. През 1927 г. местата се увеличават на 25 000, но скоро след това започва Гражданската война в Испания и съоръжението се използва като склад за провизии и концентрационен лагер.

След завръщането на ”Местайя” през 1941 г., Валенсия започва да жъне успехи. През следващите няколко години, клубът спечелва достатъчно пари, за да възстанови стадиона си.

През 50-те игрището претърпява най-голямата промяна в цялата си история. Капацитетът на стадиона се увеличава на 45 500 места. Но след преливането на река Турия, съоръжението е наводнено и повечето от похарчените пари за реконструкцията му отиват на вятъра. Въпреки това, с много усилия клубът успява да го възстанови.

През 60-те видът на стадиона остава същия. Превръща се в основен терен за провеждането на много европейски фестивали. През 1969 г. изразът “Anem a Mestalla”(“Хайде да ходим на Местайя”), който е доста популярен сред привържениците на клуба вече не е актуален, понеже за кратко името на стадиона се сменя в чест на легендарния президент на клуба – Луис Гинер. Името се запазва в продължение на 15 години, докато по нареждане на самия Гинер отново се връща предишното име – ”Местайя”.

Мачът на сезона! Черния Меси лиши Байерн от купата

Байерн (Мюнхен) няма да защитава трофея си в турнира за Купата на Германия, след като на полуфиналите беше елиминиран от Борусия (Дортмунт). “Жълто-черните” се наложиха с 3:2 на “Алианц Арена” и на финала 27 май на стадиона в Берлин ще се изправят срещу Айнтрахт (Франкфурт).


Усман Денбеле беше голямата фигура в Мюнхен, като асистира за единия от головете и сам заби победния след смайващ изстрел, класирайки отбора си на финал в надпреварата за четвърта поредна година. Трите предишни бяха загубени, а два от тях – точно от баварците. Тогава все още обаче Борусия нямаше Дембеле в състава си. С финтовете и пробивите си тази вечер младият французин се оказа неуловим за играчите в червено и с движението си на терена продължава да напомня много на Лионел Меси.

Така сега Байерн остава само с един трофей – предстоящата титла в Бундеслигата, след като отпадна и от Шампионската лига.

 

Сигнал Идуна Парк

Сигнал Идуна Парк е новото название на Вестфаленщадион. Разположен е в Дортмунд, Германия. Това е най-големият стадион в Германия и дом на футболен клуб Борусия Дортмунд.

През 60-те години се заражда идеята за построяване на нов стадион, понеже старият терен на Борусия – Stadion Rote Erde се нуждае от разширяване и промяна, След спечелването на КНК през 1966 г. става ясно, че Stadion Rote Erde е прекалено малък, за да побере нарастващия брой фенове на Борусия. Но тогава градът все още не разполага с необходимите средства за изграждането на нов стадион, а федералните институции не желаят да помогнат за реализацията на проекта.

През 1971 г. Дортмунд е избран да замести Кьолн като домакин на част от мачовете на Световното първенство през 1974 г. Така бюджетът, предназначен за Кьолн се прехвърля в Дортмунд. Финансите са ограничени, което налага архитектите да променят първоначалния план за изграждане на стадиона с капацитет от 60 000 места. Затова започва изграждането на доста по-скромно съоръжение с 54 000 места.

На 2 април 1974 г. отборът на Борусия Дортмунд се мести на стадиона, който оттогава е считан за техен дом.

Signal Iduna Park е място за провеждане на мачове и от Световното първенство през 2006 г. За времето, през което се провежда шампионата, името на стадиона е сменено на FIFA World Cup Stadium Dortmund.

Първоначалният капацитет от 54 000 места е намален на 42 800 през 1992 г., заради изискванията на УЕФА. След спечелването на Бундеслигата през 1995 г., стадионът е подложен на още една модернизация. Двата главни сектора – източния и западния са снабдени с по още един балкон. В следствие на тези реконструкции, капацитетът на стадиона се връща към първоначалните 54 000 места. Последвалата победа в Шампионската лига през 1997 г. отново налага увеличение на местата, с което общият им брой възлиза на 68 800.

Когато Германия печели правото да бъде домакин на Световното първенство през 2006 г., се оказва че съоръжението не отговаря на стандартите на УЕФА и се налага трето последно разширяване. Построени са четири нови трибуни, които запълват мястото между вече съществуващите. С това капацитетът възлиза на 80 708 места (общо седящи и правостоящи) или 67 000 ( само седящи).

Правото на собственост върху стадиона принадлежи на град Дортмунд, но впоследствие през 2002 г. е продадено на кредит на Борусия Дортмунд. Клубът възнамерява да изплати вноските по заема до края на 2017 г.

Алианц Арена

Алианц Арена от сезон 2005/2006 е домът на двата професионални футболни клуба от Мюнхен – Байерн Мюнхен и Мюнхен 1860. И двата тима преди това са играли домакинствата си на Олимпийския стадион в града – Байерн от 1972, а Мюнхен 1860 от 1990 година. Капацитетът на “Алианц Арена” в момента е 75 024 места.

Историята на стадиона красавец започва с проведените на 21 октомври 2002 година избори, които трябва да определят дали да се построи нов стадион и дали точно Мюнхен да предостави нужната инфраструктура. Две трети от избирателите подкрепят идеята, като основната алтернатива била генерална реконструкция на ”Олимпиящадион” – впоследствие отхвърлена като вариант.

”Алианц Арена” е построен в северната част на града. Стойността на конструкцията е изчислена на €350 млн.

Работите по стадиона започват през есента на 2002 година и завършват през април 2005 г. Първоначално стадионът е побирал 66 000 души, но през 2006 г. е реконструиран. Настоящият си капацитет от 75 025 места достига през 2015 г. За мачовете от европейските турнири капацитетът се свива до 70 000.

Разделен е на три етажа. Покривът на стадиона покрива на 100% седящите места. Под него са инсталирани специални транспаранти, които могат да се разтварят по време на срещите и да предпазват играчите и зрителите от силна слънчева светлина.

Разходите за стадиона са поделени по равно между двата мюнхенски отбора.

Проектът за Алианц Арена е направен от швейцарската архитектурна фирма Херцог и Де Меурон.

Революционен и уникален е начинът, по който външната част на стадиона е конструирана със съединени полупрозрачни самопочистващи се панели, напълнени с изсушен пресован въздух. Те могат да бъдат запалени от вътрешността си и да светят в три различни цвята – бяло, червено и синьо. Материалът, от който са съставени е Етилен-тетрафлуоретилен. Всеки панел е покрит с фолио с дебелина 0.2 мм, съставено от малки точки. Отдалеч създава илюзията че е бял, но погледнат отблизо е полупрозрачен.

Всеки елемент може да свети индивидуално от другите в един от съответните три цвята. Идеята е за мачовете на националния отбор стадиона да свети в бяло, за мачовете на Байерн в червено, а по време на домакинските двубои на Мюнхен 1860 – в синьо.

Електричеството, което илюминацията харчи е минимално – на стойност едва 50 евро на час за целия стадион. Светлините му се забелязват при тихо и ясно време от над 75 км разстояние.

Съоръжението разполага във вътрешността си с два фен магазина – съответно на Байерн и на Мюнхен 1860, детски занимални и дори LEGO World. В пространството около стадиона се помещават и редица ресторанти, вериги за бързо хранене, магазини.

Стадионът разполага и с най-големия паркинг в Европа – за около 9 800 места. На север от стадиона се намира и допълнителен специален паркинг за фен автобуси с капацитет 350 места. Касите за билети са 54.

Има четири съблекални за отборите – по една за двата домакински тима и по една за техните съперници, четири треньорски съблекални и две за съдиите. Осигурени са и площи за разгрявка на състезателите. Тоалетните са 550, за удобство на зрителите са разположени и 190 екрана.

Мачовете за откриването на стадиона са проведени на 30 и 31 март 2005 година. В първия ден Мюнхен 1860 излиза в приятелски мач срещу Нюрнберг. В тази среща пада и първият гол, отбелязан на новия стадион. Отбелязва го Патрик Милхраум от състава на Мюнхен 1860. На следващия ден Байерн се изправя срещу националния тим на Германия в демонстративен мач.

Месеци преди двете срещи, билетите за тях са изкупени. На 2 юни пък, по желание на зрителите се провежда и първото мюнхенско дерби на Алианц Арена – Мюнхен 1860 побеждава с гол на Пул Агостино.

Първата официална среща на новото съоръжение е проведена на 5 август 2005 година – в първото си домакинство за сезона Байерн Мюнхен побеждава Борусия Мьонхенгладбах с 3:0, а Оуен Харгрийвс бележи и първия гол в официален мач на стадиона красавец.

Алианц Арена е домакин и на мачове от Световното първенство в Германия през 2006 година. Приема и мача и церемонията по откриването на Мондиала. Заради спонсорски договори по време на първенството стадионът носи името “Футболен стадион от Световното първенство на ФИФА – Мюнхен”. По същите причини името на стадиона се заличава по време на мачовете от Шампионската лига и в официалните документи и статистики за двубоите съоръжението се именува като “Футболна Арена Мюнхен”.

БАРСА ДОРИ НЕ СЕ ДОБЛИЖИ ДО ЧУДОТО, ЮВЕ МЕЧТАЕ ЗА ТРЕБЪЛ

Ювентус се класира за полуфиналите в Шампионската лига, след като елиминира друг от фаворитите за трофея – Барселона. Реваншът на “Камп Ноу” завърши без голове и с общ резултат 3:0 отборът на Масимилиано Алегри си осигури място в голямата четворка и вече чака жребия в петък, в който ще участват още Монако, Атлетико Мадрид и настоящият европейски клубен шампион Реал Мадрид. Барса положи много усилия, за да навакса огромното си изоставане от първия мач, но срещу себе си имаше съперник, който знаеше как да противодейства на силните оръжия на каталунците. Тимът на Луис Енрике пропусна няколко чисти положения, но в нито един момент не се създаде усещането, че е възможно да се повтори историческият обрат от осминафинала срещу Пари Сен Жермен.

Ювентус има шанс да завърши сезона с исторически требъл, след като е на крачка от поредната си титла в Серия “А”, а освен това се класира и за финала за Купата на Италия. Лео Меси отново не успя да вкара гол на Джанлуиджи Буфон, а Барса остана на един мач от рекорда на Байерн (Мюнхен) от 16 поредни домакински победи в Шампионската лига.Ювентус се класира за полуфиналите в Шампионската лига, след като елиминира друг от фаворитите за трофея – Барселона. Реваншът на “Камп Ноу” завърши без голове и с общ резултат 3:0 отборът на Масимилиано Алегри си осигури място в голямата четворка и вече чака жребия в петък, в който ще участват още Монако, Атлетико Мадрид и настоящият европейски клубен шампион Реал Мадрид. Барса положи много усилия, за да навакса огромното си изоставане от първия мач, но срещу себе си имаше съперник, който знаеше как да противодейства на силните оръжия на каталунците. Тимът на Луис Енрике пропусна няколко чисти положения, но в нито един момент не се създаде усещането, че е възможно да се повтори историческият обрат от осминафинала срещу Пари Сен Жермен.

Ювентус има шанс да завърши сезона с исторически требъл, след като е на крачка от поредната си титла в Серия “А”, а освен това се класира и за финала за Купата на Италия. Лео Меси отново не успя да вкара гол на Джанлуиджи Буфон, а Барса остана на един мач от рекорда на Байерн (Мюнхен) от 16 поредни домакински победи в Шампионската лига.

И днес каталунците разчитаха на магическото трио в атака, съставено от Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар. Защитата бе от четирима, като Хавиер Масчерано остана на пейката, а сред титулярите беше Жорди Алба. Испанският национал действаше на обичайната си позиция от лявата страна, а другите трима бранители бяха Жерард Пике, Самюел Юмтити и Сержи Роберто. В средата на терена играеха Андрес Иниеста, Иван Ракитич и Серхио Бускетс.

В състава на Ювентус нямаше никакви изненади. Масимилиано Алегри заложи на схемата 4-2-3-1, като в преди най-предни позиции бe Гонсало Игуаин. Хуан Куадрадо, Марио Манджукич и героят от първата среща Пауло Дибала, който се възстанови от контузията си, също тормозеха защитата на каталунците. Двамата вътрешни халфове бяха Сами Кедира и Миралем Пянич, а карето бранители пред Джиджи Буфон оформиха Даниел Алвеш, Джорджо Киелини, Леонардо Бонучи и Алекс Сандро.

Италианците започнаха със самочувствие и в началните минути успяваха да се задържат в противниковата половина. Няколко по-твърди влизания показаха, че на рефера Бьорн Кайперс няма да му е никак лесно, но той се справи авторитетно. Пробив на Неймар ентусиазира публиката, но след като технично премина покрай Дани Алвеш, бразилският нападател не можа да намери свой съотборник в наказателното поле.

След 10-ата минута Барса загради гостите и с продължителни разигравания търсеше пролуки за извеждащи подавания към нападателите. Неймар отново действа находчиво и прехвърли топката към намиращия се около точката на дузпата Луис Суарес, но той не се ориентира добре. В ответната атака Игуаин стреля мощно над гредата.

Всяка контра на гостите предизвикваше смут в защитата на Барселона, но това не бе изненада предвид факта, че каталунците бяха съсредоточили почти всички сили в офанзивен план. В 17-ата минутаЖорди Алба изскочи зад отбраната на Юве, но не успя да настигне топката и да я центрира. Две минути по-късно Меси намери позиция за стрелба, но кълбото излезе в аут и домакините пропиляха първата реална възможност да открият резултата.

“Бианконерите” демонстрираха спокойствие и тактическа дисциплина във всяка една ситуация. Футболистите на Барса лесно стигаха до наказателното поле, но след това не намираха вярното продължение.

В 31-ата минута силен удар на Меси затрудни Буфон, а пръв до отбитата топка стигна Суарес, но от малък ъгъл уругваецът шутира неточно. В 38-ата Игуаин беше забравен в опасна близост до вратата, но Тер Стеген спаси изстрела на аржентинеца. В края на полувремето Суарес опита атрактивен ножичен удар, но бе добре блокиран. В секундите преди почивката се стигна и до жълт картон заНеймар, който фаулира грубо Пянич в центъра на терена.

Неймар бе най-напорист от Барса и в началото на втората част, когато направи блестящ рейд между няколко бранители, но не можа да центрира. В 50-ата минута Сержи Роберто се подхлъзна и стана причина за светкавична контра на Юве, завършила с удар на Куадрадо покрай вратата. Барселона отвърна с поредната солова акция на Неймар и негов неточен шут. В същото време Суарес вдигаше недоволно ръце, разочарован, че не получи пас.

В 52-та минута красива комбинация освободи Меси, но той стреля над вратата. Гостите също създадоха опасно положение, при което Куадрадо потърси близкия ъгъл на Тер Стеген, но без успех. Барселона бързо си връщаше притежанието на топката, но така и не съумяваше да материализира превъзходството си. В 56-ата минута Меси стреля много технично и пак малко не му достигна, за да отбележи. Бълхата получи и шанс от пряк свободен удар в близост до границата на наказателното поле, но топката прелетя над вратата.

Луис Енрике не се забави да пусне четвърти нападател и още преди 60-ата минута Пако Алкасер замени Ракитич. Малко след това коварен удар на Пянич рикошира в Пике и Тер Стеген трябваше да избива в корнер.

В 66-ата след центриране от корнер Буфон сбърка и топката веднага беше върната към Меси, но той от перфектна позиция я прати в аут. Сержи Роберто също беше близо до гола, но и неговият фалцов изстрел премина встрани от целта. Пред другата врата Дибала елегантно се освободи от двама защитници, но ударът му бе неточен. В тези минути и Жерард Пике почти изцяло се задържаше в половината на Юве, но играчите на “Старата госпожа” на няколко пъти пропиляха добри възможности да нокаутират съперника на контраатака.

Четвърт час преди края Алегри вкара Андреа Бардзали вместо Дибала и Ювентус заигра с петима в защита. Барса стигна до поредица от корнери, но снажните брнители в черно-бяло нямаха проблеми при центриранията. В 76-ата минута Суарес падна в наказателното поле, но Кайперс не се хвана и даде знак играта да продължи.

В 80-ата минута Буфон предотврати сигурен гол, след като изби удар на резервата Масчерано отблизо. После пък Сами Кедира подари топката на Тер Стеген в ситуация, която можеше да завърши с попадение за Юве. В крайна сметка, италианският шампион постигна целта си и показа, че има всичко необходимо, за да претендира за трофея в Шампионската лига, а за Барса предстои да се настрои за ново тежко изпитание – гостуването на Реал Мадрид на “Сантиаго Бернабеу” в мача, който може да реши титлата в Испания.

БАРСЕЛОНА – ЮВЕНТУС 0:0

БАРСЕЛОНА (4-3-3): Тер Стеген; С. Роберто (78 – Масчерано), Пике, Юмтити, Алба; Бускетс, Иниеста, Ракитич (58 – Алкасер); Меси, Л. Суарес, Неймар
Старши треньор: Л. Енрике
ЮВЕНТУС (4-2-3-1): Буфон; Д. Алвеш, Бонучи, Киелини, А. Сандро; Пянич, Кедира; Куадрадо (84 – Лемина), Дибала (75 – Бардзали), Манджукич; Игуаин (88 – Асамоа)
Старши треньор: М. Алегри

СЪДИЯ: Б. Кайперс
ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Иниеста, Неймар (Б); Киелини, Кедира (Ю)
СТАДИОН: “Камп Ноу”